Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от

 Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от празника Свети Дух – по земята стартират да бродят русалиите, русалийките или русалците. Това са безплътни женски същества, които имат демонични, нечисти сили. Най-често си ги показват сходно на орисниците или самодивите, които живеят в секрети, усойни места или дълбоки вирове. В някои региони същестува вярването, че русалиите се въплъщават в животни – да вземем за пример избран тип дребни бели пеперуди. По името на тези демонични същества цялата седмица се назовава Русалска – Русалската неделя или Русаля. Тази седмица е обвързвана и с излизането на русалските дружини в Северна България.  

 През Русалската седмица изключително строго се съблюдават разнообразни забрани – да не се преде, да не се тъче, да не се пере с цел да не се разгневят русалиите. Особено се заобикалят другите действия и седенето навън – да вземем за пример не се работи по ниви, градини и лозя, не трябва да се върви през нивята, ливадите и горите, в случай че няма път, да не се спи денем на полето – тъй като на такива места русалиите устройват своите трапези и тъй като са невидими, има заплаха човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими заболявания, наричани русалски.

 Ако някой се разболее през Русалската неделя, имат вяра, че него са го „ нагизали “ или „ бъхтали “ (били) русалиите или самодивите. Хората, на които през тази седмица се постанова да отидат на равнищата или в гората, с цел да се предпазят от зловредното въздействие на тези демонични същества, се опасват или закичват с разнообразни растения, за които имат вяра, че ароматът им има силата да ги прогонва – например орехова шума, пелин, мащерка, бъз, лепка - еньовче, росен, а също и чесън. От тези растения на Свети Дух, след църковната работа, разхвърлят из цялата къща, с цел да не влизат русалиите в нея. Ако би трябвало да работят навън, постоянно излизат по групи, само че в никакъв случай сами. Лозарите заобикалят да влизат в лозята и по още една причина – с цел да не се изрусят растенията, т.е. да не окапят цветовете и да не вържат плод. Всички тези забрани се съблюдават изключително деликатно в сряда и петък от тази седмица, наричани русалската сряда и русалският петък. 

 Вярва се, че русалиите идват в селата дружно с добитъка, който се прибира от полето и ги напущат чак в съботата на Русалийската седмица – рано сутринта, отново със стадата, които извеждат на паша. В Североизточна България в събота заран стопанките събират разпилените из дома растения и или ги заравят на място, където не се стъпва постоянно, или ги доизсушават и прибират. Ако през годината някой от фамилията се разболее, варят от тези растения и с отварата мият главата му с цел да оздравее. 

 Въпреки възбраната за спане навън, в някои региони изнасят болните на росен – т.е. да пренощуват до първи петли на поляна, където има от цветето росен. Вярва се, че това е обичаното цвете на русалиите и самодивите и тъй като те са радостни от типа му, може да дарят здраве на болния. Затова до него оставят блага за тях. Този бит е подобен на обичая за здраве, спазван в нощта против Спасовден. Местата, където изнасят болните на росен нормално назовават Русалска поляна/ливада или Русалска пътека.

Децата, родени през тази седмица, кръщават с имената Росен или Русан за момчетата, Росица или Русанка. В наши дни обаче хора с такива имена, честват на Цветница, тъй като росенът, на който са наречени, е цвете.

Хората несъмнено, търсят и други благоприятни условия да се избавят от русалиите. В Северозападна България, да вземем за пример, лекуват тежките, русалски болестис помощта на русалците или калушарите, или така наречен русалски дружини. Това са групи от мъже – броят им постоянно е нечетен, като най-често са седем. Те наподобяват скрито общество – членът на русалийската тайфа би трябвало да се отличава с психическа устойчивост, да пази загадка, да е почтен и да има избрани физически качества – да е здрав и чевръст. 

 Русалската тайфа се управлява от ватафин. Това е фамилен мъж (може и вдовец), който познава билките, както и заклинанията, с които се лекуват заболяванията. Званието и познанието му се предават по завещание по права мъжка линия – от татко на наследник или от дядо на внук.

 Всяка русалска тайфа има свое знаме, а отделните ѝ членове носят своите тояги. Този самобитен ритуален атрибут през годината се съхранява в дома на ватафина и се изнася единствено през Русалската неделя. Русалското знаме е от бял плат – ленен или памучен – прикрепено на дълъг кол, в края на който има завързана китка от лековити билки. От същите билки зашиват и в четирите крайща на знамето. Русалската сопа може да бъде от няколко типа дърво – явор, явен или дрян. Тя е заострена в долния си край, цялата е нашарена и украсена с разнообразни дребни железни предмети, които дрънчат. 

 Тези, които желаят да вземат участие в русалската тайфа, са посвещавани от ватафина – той им разяснава тайните на целебните ритуали, след това ги „ заклева “ пред „ знамето “, а най-после им връчва русалската сопа. Когато дружината потегля да лекува, всеки русалец поставя върху калпака си венец или китка от лековити билки, а на цървулите си закачва звънчета, стоманени бодли и други железни предмети. Събират се в дома на ватафина, където стартират да играят своите ритуални танци, с които се има вяра, че лекуват. През това време ватафинът изнася знамето и всички му се покланят. После ватафинът взима със себе си ново гърне с вода и чиния, в която има оцет със счукан чесън. Така те обикалят селото и посещават домовете, в които има тежко заболели хора. При потребност отиват в прилежащи и по-далечни села. Там, където няма русалски дружини, само че селищата са посещавани от такива, имат вяра, че русалиите или русалците „ идват отдалече “ или „ откъм Дунава “ – т.е. постоянно си ги показват като странници, които имат избрана чиста мощ, способна да изцерява.  

Лечебните ритуали

 Изнасят болния на рогозка и го слага да лежи на земята. Около него, подредени в кръг по възраст, русалците стартират да играят специфичен танц под акомпанимент на характерни русалски мелодии. Те са изпълнявани на дудук в доста избухлив темп, като в началото танцът е по-кротък. През това време те подмятат болния с чергата нагоре, след което ватафинът го разтрива, дава му да пие от паницата с оцет и счукан чесън, надвесва знамето над него. След това ватафинът остава дружно с болния в кръга на русалския танц. Водачът на дружината пръска играещите мъже с вода от новото гърне, дава им да пийнат от оцета със счукан чесън, шепне им заклинания, допира ги със знамето. След това русалският танц става извънредно избухлив – най-възрастният от русалците счупва гърнето, тъй че водата в него да опръска болния и всички от дружината. В този момент болният може да скочи и да побегне, а един или няколко от русалците да припаднат. Вярва се, че те са лишили заболяването от страдащия и останалите им приятели стартират да играят към тях, с цел да ги свестят. 

 Русалците изпълнявали своите танци освен при заболели – канят ги и в „ здрави “ къщи – тъй като се има вяра, че те могат да прогонват заболяванията и лошотиите, да донесат изобилна годишна продукция в дома. 

 В края на седмицата – в неделя – русалската тайфа още веднъж се събира в дома на ватафина и тук за последно през тази година играе своя обреден танц, освен това наложително към знамето. После лидерът на групата го прибира дружно с всички русалски тояги. Накрая всички сядат на обща софра и си разделят даровете, дадени от болните, които са излекували. 

 На доста места в Балкана се срещат топоними –имена на местности – Русалското гробе, Русалските гробища. Според локалните митове там са заровени членове на русалски дружини. Имало бит в случай че две дружини се срещнат, да се бият между тях, което постоянно завършвало с действителни жертви и от двете страни. В подобен случай убитите се погребвали на мястото на борбата. 

Инфо: www.bonafide.bg